ЛЕВ Н.ТОЛСТОЙ ЗА ЖИВОТ С НЕНАДПРЕВАРА, А С ТОЛЕРАНТНОСТ И РАЗБИРАНЕ КЪМ ДРУГИТЕ

ЖИВОТА С НЕНАДПРЕВАРА, А С ТОЛЕРАНТНОСТ И РАЗБИРАНЕ КЪМ ДРУГИТЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН ЗА МИРНО СЪЩЕСТВУВАНЕ

БЪДЕТЕ СМЕЛИ И УПОРИТИ СЕГА И СПРЕТЕ ДА СЕ НАДПРЕВАРВАТЕ СЪС СЕБЕПОДОБНИТЕ И ДА ПРИЧИНЯВАТЕ ЛОШИ ЧУВСТВА У СЕБЕ СИ И ОКОЛНИТЕ ЗАЩОТО ТОВА РАЗБОЛЯВА ВСИЧКИ И ВАС САМИТЕ

Което искате, но не можете да постигнете, попитайте да ви научат, а не завиждайте и не мразете имащите.

Живейте благородно като:

СПРЕТЕ ЛЪЖАТА И НАДПРЕВАРАТА ПО УЛИЦИТЕ

СПРЕТЕ ЛЪЖАТА И НАДПРЕВАРАТА В РАБОТАТА

СПРЕТЕ ДА СЕ ЛЪЖЕТЕ И НАДПРЕВАРВАТЕ В СЕМЕЙСТВОТО

СПРЕТЕ ДА ПОДКРЕПЯТЕ ВСЯКАКВИ НЕУДАЧНИЦИ И ХИТРЕЦИ, КОИТО ИСКАТ ДА ВЪРВЯТ НАПРЕД БЕЗ ДА СА КАДЪРНИ (ДА ИМАТ УМЕНИЯ, ЗНАНИЯ И НУЖНИЯ ОПИТ)ТОВА ЩЕ ДОПРИНЕСЕ ДО УТВЪРЖДАВАНЕ НА МИРА.

САМО ПОСТИГНАТОТО С ИСТИНСКИ ОПИТ Е СЪЩЕСТВЕНО И ПРАВИ ЧОВЕКА УСПЯЛ И ЗДРАВ

БЛАГОРОДСТВОТО И МИРНОТО СЪЖИТЕЛСТВО Е ОТ ДОБРИТЕ МИРНИТЕ ДЕЛА, А НЕ ОТ ДИВАТА НАДПРЕВАРА!!!

Практиката е истинският учител

"Човек се учи от каквото му се случи", казва народната мъдрост. Днес какво повече може да се каже. Просто действайки се учете. Човек трябва да се стреми чрез практика да осъвършенства това, което му е заложила природата... Всеки човек има различен талант, възможности и т.н., и е най-добре да е възпитан сам да може да преценява и действа. Най-важното е да не се отказва след първия неуспех, който е неизбежен, поради липсата на опит в началото...Това е. Който живее учейки се чрез практика, ще се чувства свободен, а който не смее да предприеме нищо, ще се стреми към обвързан-зависим от другите хора начин на живот и така ще залинява...

Истини за целта на живота

Здравейте, Тук с няколко реда ще напиша моите открития по въпроса за целта на човешкия живот. Моля всеки които ги порчете, да се опита сам да си направи изводи и заключение.

Всеки човек се ражда на този свят с уникален(неповторим) характер-способности, талант и сили. През целия си живот той ги осъвършенства и допълва с нови. Развитието на способностите на хората се нарича придобиване на разум, или ум. Тези които са в начален етап от развитието си, е нормално и ума им да е по-малък и т.н. Външния вид, както на хората, така и на останалите живи същества, изразява точно техния характер, но тези знания не са достъпни за обикновенния човек. Хората се различават и по това, че имат различно разнообразие от способности, които са в различна степен на развитие(ум). Най-ценните човешки способности, са: трудолюбие добродетелност, миролюбие, търпение и милосърдие. Този, който развива тях, лесно ще придобива всички останали способности, които са му нужни, и ще живее в мир с останалите хора и природата. Т.е ще става все по-единен с природата.

Отличителните характеристики на хората, които с в начална фаза на развитието на своя ум са:

мързеливост, уседналост(схванатост), несръчност(неспособност), глупост, алчност, гняв, бъбривост(шумност), лъжливост, страстолюбие, горделивост(перчене и показничество), отмъстителност, войнолюбивост и технете производни. Тях може да ги познаете лесно по техните зловредни дела, самохвалството и поклонството им към материялните неща. Тук ще бъдеме по конкретни за това което обичат и към което се стремят тези хора:

1.Винаги търсят(се стремят) към това, което ще им достави удоволствие, чрез усезаемостите на плътта;

2.Те ще предпочетат това, което ще ги улесни и оттърве от обществените им задълженията;

3.Постоянно се сремят се да сложат по-слабите от тях в подчинение, за да им слугуват и доставят плътски удоволствия;

4.Винаги търсят неща, чрез които да подчинят останалите хора(да ги задължат), за да живеят на техен гръб;

5.Подмазват се и са сервилни(слуги) на по силните и власт имащите, за да се възползват от тяхното покровителство;

6.Техни приятели са само тези, които може да са им изгодни в постигането на нещата написани в горните точки;

7.Думи като мир, милост, човещина, справедливост и сърдечност, са признаци на слабост и/или празни приказки.

8.Всеки и всичко, което не им е изгодно според описаното в горните точки, го обявявят за враг и се опитват да го погубят. Хората, които са в по-напреднала степен на сразвитието на своя разум може лесно да ги познаете по техните дела, а именно:

1.Нямат врагове;

2.Не са привързани и не трупат материялни неща;

3.Не слугуват(не са сервилни);

4.Живеят подвижен(не са залежали) живот;

5.Не говорят много и никога не се хвалят;

6.Сами, по честен начин(без измама) се сдобиват с това което им е нужно;

7.Не помагат и не търсят помощ, без да има нужда, а когато помагат даряват без да искат отплата;

8.Делата им са творчески и съзидателни. Правят нужното използвайки налични средства, без да вредят на някого;

9.Самостоятелни са в мисленето, решенията и делата си, но живеят единни и в мир с всички.

10.Постоянно усъвършенстват и допълват своите способности и знания(умения), които в повечето случаи не може да бъдат разбрани и оценени правилно от повечето хора, но това няма значение за тях, защото те не търсят нито изява, нито издигане в обществото.

Основна цел на живота е еволюцията на ума

"Само в противоборството м/у демоничното(неразумното) и божественото(разумното), се ражда прогреса". - думи на лама от Тибет.

"Придобиването на мъдрост е целта на трезвомислещия човек".

"Мъдрост е да вярваш на сърцето" - думи на Сантаяна

“Мъдрост е да знаеш как да живееш в мир“

“Мъдроста не се наслудява, а се придобива“

“Който не живее истински, изявявайки собственото си аз, няма да има собствена мъдрост“

Който няма истински познания, няма правилно разбиране на нещата. За него няма добро, няма щастие и мир. Истинското знание е това знание, което е от реален житейски опит (действие, случка, събитие и т.н.). Това, което ни се случва в действителност, ще ни научи най-добре, понеже човек приема за истина само това, което е разбрал сам със собствения си ум чрез опит.

Доброто, лошото, спокойствието, мира и щастието

Който човек няма достатъчен разнообразен реален опит, няма достатъчно истински знания. За този човек няма спокойствие, мир, няма щастие и така нататък, понеже този човек ПОСТОЯННО ГРЕШИ, а докато това трае, няма как да има спокойствие. За това, колкото повече и по-разнообразен опит има човек, толкова той е по-спокоен, уверен, можещ и живеещ в мир с останалите.

Кое е добро и кое е лошо? Как да достигна до истинско щастие и мир?

Тези въпроси интересуват човека от както свят светува... В същност доброто и лошото(като усещания от човека) са част от една цялостна програма наречена живот, т.е едното не може без другото. Когато човек спре да съди другите и се вгледа в себе си, разбира всичко и се успокоява, но това е лесно само на думи... Има една стара поговорка която гласи: "Човек се учи от каквото му се случи", и друга "Човек докато не се опари, не се поучава".

Повече неща за живота, важноста на реалния опит, обучението и др. вижте на следната страница.: https://sites.google.com/site/vaspitatelniigri/